Favourite sentences

by **Admin** Sun 9 Jun 2013 - 11:16

~ . Молитва за душевен мир и спокойствие . ~

Господи,

Дай ми спокойствие
Да приема нещата, които не мога да променя,
Смелост да променя онези, които мога да променя
И мъдрост да виждам разликата между тях...

Дари ме с търпение
За нещата, които изискват време,
Благодарност за всичко онова, което вече имам,
И толерантност към хората с различни проблеми...

Дай ми свободата
Да живея извън ограниченията на своето минало,
Способността да чувствам Твоята любов към мен
И щедро да раздавам моята любов към Теб и всички останали...

И ме благослови
Със силата да стана и да продължа отново,
Дори тогава, когато ми се струва, че това е невъзможно...

АМИН

ЖИВЕЙ

Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато от тревога
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса.

Живей, когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл,
повикай Слънцето отвън.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове.

Живей с гласа на препирните
на малките си дъщери,
изстинеш ли съвсем – опитай
ледът искра да сътвори.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей приятелю, Живей!

КЪМ СЕБЕ СИ

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката,
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов

СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.

Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!

Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.

Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.

Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.

Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.

Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Веселина Атанасова

Ако се чудиш защо и как да вярваш в себе си, ето ти цели Десет основателни причини, за да го направиш:

1. Защото:
~ Ти си единственият човек, на когото можеш да разчиташ винаги, във всеки момент - 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365.25 дни в годината...
2. Защото:
~ Когато най-добрият ти приятел е в трудно положение, ще го подкрепиш, нали? Защо тогава и ти самия понякога не влизаш в ролята на най-добрия си приятел?...
3. Защото:
~ Когато вярваш в себе си, получаваш подкрепа и от вселената/Бога...
4. Защото:
~ Когато вярваш в себе си, пътят към целта е много по-приятен и лек...
5. Защото:
~ Когато вярваш в себе си, съзряваш и ставаш по-силен. А по този начин по-лесно преодоляваш новите предизвикателства...
6. Защото:
~ Когато вярваш в себе си, тялото ти не отделя толкова много кортизол (хормонът на стреса) поради притеснения...
7. Защото:
~ Когато вярваш в себе си, спиш много по-спокойно и сладко...
8. Защото:
~ Когато вярваш в себе си, шансовете ти за успех се увеличават значително...
9. Защото:
~ Когато вярваш в себе си, дори и успехът да не е толкова голям, след постигането на целта вярата ще ти даде сила да погледнеш на ситуацията като на урок, който те подготвя за по-голям успех...
10. Защото:
~ Когато вярваш в себе си - изпълняваш мисията, която съдбата е отредила за теб...

Приказката за малките жабчета….

Имало едно време една групичка от малки жабчета, ...
… които си организирали надбягване.
Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.
Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ...
Състезанието започнало ...

Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.

Чували се изказвания, като например :
"О, пътят е толкива труден!!!
Те НИКОГА няма да достигнат върха."

Или пък:
"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"

Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ...
... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...
Тълпата продължавала да крещи:
"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"

Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ...
... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...
Това няма да се предаде!
На самия края всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха !

ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?

Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?

Оказало се, че...
Победителят бил ГЛУХ!!!!

Поуката от тази история е:
Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте ...
… защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си!

Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви!

Следователно:
Бъдете ВИНАГИ…

ПОЗИТИВНИ!

И преди всичко:

Бъдете ГЛУХИ когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ!

Винаги мислете:
Аз мога да го направя!